Отново 7 партии влизат в парламента, ако изборите бяха днес. Под чертата обаче остава „Има такъв народ“. Това сочи последното проучване на „Алфа рисърч“, проведено в периода 25 юни – 1 юли сред 1017 пълнолетни граждани.
На мястото на партията на Слави Трифонов (3.3%) в Народното събрание би влязла политическата формация на бившия министър на отбраната и бивш служебен премиер Стефан Янев – „Български възход“.
ГЕРБ остава първа политическа сила с 21.5% и запазва електоралната си подкрепа от април. С много малка разлика след нея е „Продължаваме промяната“, която обаче увеличава процента си (20.2%). Преодоляването на регистрирания в предишни проучвания спад в подкрепата за ПП и частичното възвръщане на позиции се дължи на мобилизацията на симпатизантите на ПП като реакция най-вече срещу свалянето на Никола Минчев от председателския пост и впоследствие – на правителството.
„Възраждане“ спира възхода си, както поради изострянето на конфронтацията ГЕРБ – ПП, която ги оставя встрани от водещата политическа интрига, така и поради конкуренцията в ляво-русофилското пространство с БСП и новата партия на Стефан Янев, отчитат от агенцията.Партията на Костадин Костадинов остава с 8% подкрепа.
„Алфа Рисърч“ отбелязва, че умелото лавиране на Корнелия Нинова между участието в управлението и „червените линии“ успява за момента да стабилизира електоралните позиции на левицата (11.5%), но динамиката в този сектор е твърде силна. „Български възход“ стартира с малко над 5% подкрепа и едва следващите месеци ще покажат как ще се разпределят гласовете между него, БСП и „Възраждане“.
„Демократична България“ също запазва избирателите си в София и големите градски центрове, което й осигурява 7.1% потенциален вот.
Проучването показва силно поляризирано обществено мнение между опцията „ново правителство в сегашния парламент“ (49.5%) и предсрочни избори (46.7%). Около три четвърти от поддръжниците на правителството в оставка, както и хората без ясни политически предпочитания са „за“ сформирането на ново правителство, докато симпатизантите на опозиционните партии – „за“ предсрочни избори.
Наблюдава се поляризация и по оста „каква управленска коалиция би се справила по-добре с управлението на страната“. Преобладават предпочитанията към коалиция около ПП (31.9%). Същевременно обаче ГЕРБ постепенно успяват да излязат от изолация – едва 6% по-малко (25.2%) смятат, че партията на Борисов би се справила по-успешно в сегашната ситуация.
Малко над 20% пък биха предпочели съвсем различна алтернатива.
Избирателите, които приоритизират икономическите проблеми и материалния си статус по-често избират коалиция около ГЕРБ, а онези, които поставят акцент върху корупцията и нейното отражение върху икономическите процеси – обединение около ПП.
Изследването отчита разколебаване на подкрепата за президента. Острите сблъсъци на партиите от управляващото мнозинство и на правителството в оставка с президента Румен Радев водят до оттегляне на доверието към него сред част от подкрепилите го преди година негови симпатизанти. Въпреки че остава най-одобряваният политик в държавата, положителните му оценки спадат с 8 пункта (от 51% през април до 43% през юни), а отрицателните нарастват със 7.
Много по-поляризирани спрямо година по-рано са и оценките за това дали президентът съдейства, или не за решаване на политическата криза в страната. 43.9% смятат, че спомага за преодоляването й, а 36.5% са на обратното мнение.
Ръстът на негативните оценки точно по този въпрос поставя в по-слаби позиции евентуално служебно правителство на Радев, от което се очаква да бъде медиатор в кризата, а не да води до нейното изостряне. Най-силно е преобръщането на мненията сред симпатизантите на ДБ, които се доближават по отрицателни оценки до тези на ГЕРБ.
„Алфа Рисърч“ отчита слабо подобрение в рейтинга на правителството в резултат от сплотяването на неговите привърженици след гласувания вот на недоверие от опозицията. След драматичния спад през април, подкрепата за правителството през юни нараства с 3 пункта (от 19% на 22%), но негативните оценки (45.8%) продължават да бъдат двойно повече от позитивните. Особено висока е критичността в по-малките областни центрове и извън тях, сред работниците, малкия и среден бизнес.
Няма съществена динамика в доверието към политическите лидери. Двамата съпредседатели на ПП – Кирил Петков и Асен Василев, имат практически едни и същи рейтинги – около 23% доверие и 46% недоверие.
За сметка на това лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов покачва с 1% положителното отношение към себе си (до 20.2%), но запазва висок дял негативни мнения (57%).
С 18.6% доверие и 48.4% недоверие Корнелия Нинова остава на позициите си от месец април.
По-съществена промяна има при други трима лидери. При Христо Иванов – в позитивна посока; ръст с 2% в позитивните мнения и спад от 7% в негативните. При Костадин Костадинов и Слави Трифонов е налице ясно изразен негативен тренд. Лидерът на „Възраждане“ губи 4 на сто доверие (до 13%), а на ИТН – 5% (до 8.5%).
Проучването показва, че 47-ото Народно събрание също не успява да се откъсне от печалните рекорди на предишните парламенти. Положително отношение към него имат 8.7% от анкетираните, а отрицателно – 60%.
Относно отпадането на българското вето над започването на преговори на Северна Македония с ЕС изследването показва, че след вота в парламента на т.нар. „френско предложение“ 42% от анкетираните одобряват вдигането на ветото срещу 53% неодобряващи. Тази рязка промяна в сравнение с настроенията преди няколко месеца ясно показва, че отговорното политическо лидерство е в състояние да доведе до успокоение в обществото и еволюция на обществените нагласи, отбелязват от социологическата агенция.
