„Алфа Рисърч“: ГЕРБ набира преднина от близо 6% пред ПП

Четвъртата поредна предизборна кампания за по-малко от две години започва в силно променена социална и политическа среда в сравнение с предишните три. Това показва националното представително проучване на „Алфа Рисърч“, проведено между 27 август и 2 септември сред 1117 пълнолетни граждани от цялата страна.

Отчита се категоричен превес на икономическите и финансови притеснения на хората над доминиращата преди година цел за промяна на модела на управление.

Недоверието към партийните лидери обхваща вече цялата политическа класа, а не само старите политици.

Проучването сочи, че разочарованието измества миналогодишните надежди и заедно с липсата на ясни управленски алтернативи прави избирателя силно колеблив. дали и за кого да гласува.

В резултат на това голяма част от партиите губят дори и лоялни доскоро избиратели, а вотът за половината от политическите сили с шанс да бъдат представени в 48-ото Народно събрание остава в тесен диапазон, в който биха могли да разменят позициите си.

Трите най-важни за хората проблеми, посочвани от осем от всеки десет българи, са – инфлация (89%), цени на енергоносителите (86%) и здравеопазване (83%). Най-високи са очакванията избирателите да чуят позициите на партиите именно по тези три приоритета.

Войната между Русия и Украйна и корупцията посочват около 2/3 от анкетираните. Следват екологичните проблеми, свързани със състоянието на язовири, водоеми и пр., както и нелегалната емиграция, които вълнуват 2/3 от респондентите.

Останалата част от десетте най-значими проблема са състоянието на пътищата, особено на прага на наближаващия зимен сезон и от образованието.

„Алфа Рисърч“ отбелязва, че в кризисни ситуации като настоящата разочарованието от едни политици много често е съпроводено от пренос на доверие и надежди към ново поколение или нови лица политици, каквато беше ситуацията през 2021 г.

Кампания 2022 обаче стартира със сериозна ерозия на доверието към всички ключови партийни лидери, които ще вземат участие в предстоящите избори. Ако изобщо може да се говори за някаква конкуренция между тях, тя е „кой е най-малко мразен, а не кой е най-силно харесван„, посочват от социологическата агенция.

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов започна кампанията с 21.6% положителни оценки и 55.5% отрицателни. Съпредседателите на основния опонент – „Продължаваме промяната“, Кирил Петков и Асен Василев само за два месеца бележат рязък спад в личните си рейтинги. С доверие съответно от 18.4% и 17.8% те значително стесняват електоралното си влияние в сравнение с миналата година, а недоверието им достига 55-56%.

Лидерите на другите две партии, участници в управлявалата доскоро коалиция – Христо Иванов (17.6%) и Корнелия Нинова (15.9%) отстъпват с няколко пункта след тях, като лидерът на ДБ е единственият с по-ниски нива на неодобрение (49%).

Всеобщото недоверие към политическата класа обхваща както неучаствалия все още на избори и доскоро с висок позитивен рейтинг Стефан Янев (18.5%:35%), така и най-шумният опозиционен лидер Костадин Костадинов (13%:57%).

В дъното по доверие остава Слави Трифонов (11% : 61%).

От тенденцията на спад е засегнат и президентът Румен Радев. Спрямо юни положителните оценки за дейността му намаляват с 5%, а отрицателните се увеличават с 3%. По този начин към момента ножицата между положителни и отрицателни оценки (38%:33%) силно се затваря.

От „Алфа Рисърч“ отбелязват, че наблюдаваната сериозна ерозия на доверие към политическите лидери и лидерство е изключително рисков фактор, защото при очертаващия се фрагментиран парламент и коалиционни формати ще бъде все по-трудно да се осъществяват дългосрочни политики, изискващи лидерско визионерство и широка обществена подкрепа.

На старта на кампанията избирателната активност се очертава около 48% от имащите право на глас и живеещи в България избиратели. Това означава, че до урните могат да отидат около 2,6 млн. души, което е съпоставимо с активността на последните парламентарни избори през ноември 2021 г. Засега обаче е още много рано да се каже дали кампанията ще повиши активността, или липсата на ясни перспективи ще отблъсне част от избирателите, което би довело до опасно ниски нива, с вероятност за силно сближаване на вота за отделните партии.

Предизборната кампания стартира с превес на ГЕРБ (23.4%) пред основния конкурент „Продължаваме промяната“ (17.5%) от почти 6%. ГЕРБ бележи лека мобилизация спрямо последното проучване на агенцията от юни, по-значителен е спадът (над 2%) при ПП.

ПП могат да загубят около 250 000 от миналогодишните си избиратели, които тогава направиха избора си в полза на новата формация, но сега се разпръскват в широк политически спектър, както вляво, така и вдясно.

На трета позиция се нарежда ДПС с 10.9% от твърдо решилите да гласуват. Както обичайно преди избори, Движението започва да мобилизира избирателите си и постига по-висок резултат спрямо предходни проучвания. В тези данни не са отчетени гласовете, които партията би получила от вота в чужбина.

На малка дистанция след ДПС са БСП (9.8%) и „Възраждане“ (9.5%). БСП, също като ПП, са двете партии, които търпят най-сериозни електорални щети от действията на служебния кабинет. Ключово за партията ще е да помогне на по-възрастните си избиратели да се справят с машинния вот и да ги убеди да гласуват, посочват от агенцията.

Началото на кампанията показва, че и ПП навлиза в лявото социално поле, така че е напълно възможно двете твърде различни преди година партии сега взаимно да си отнемат избиратели. „Възраждане“, от своя страна, има по-млад и мотивиран електорат, но някои от най-значимите му теми, благодарение на които направи своя пробив, остават сега по-назад в приоритетите на хората.

„Демократична България“ плавно върви нагоре, за което й помагат както разочарованието на част от избирателите от ПП, които се връщат сега към ДБ, така и радикализиранетона ПП, на чийто фон ДБ се очертава като по-диалогичната и отговорна към сформирането на управленска алтернатива партия.

Това са шестте партии, които с голяма доза сигурност ще присъстват в 48-ото НС. Още две партии са на ръба. „Български възход“ на Стефан Янев (4.2%) с малко прескача изборната бариера, но спрямо юни е в низходящ тренд. За тях кампанията ще е ключова.

ИТН, която през изминалата година загуби огромен брой избиратели и достигна до малко над 3%, на старта на кампанията проявява лека мобилизация – 3.9%. Специфичното за избирателите на тази партия е, че имат твърде емоционален вот – бързо се мобилизират, но и бързо се разочароват. Партията на Трифонов е в остра конкуренция с тази на Костадинов и от обмена на избиратели между тях ще зависят финалните позиции и на двете формации.

Българското общество е поляризирано по редица теми, а в настоящите избори и по ключовата – „около коя партия е най-вероятно да се сформира управленска алтернатива?“ 26.4% са на мнение, че е по-вероятно да се сформира управление около ГЕРБ, 24.2% – около „Продължаваме промяната“.

Едва 5% смятат, че е възможна коалиция между тях. Най-голяма част – 44%, не могат да преценят. Тези хора са най-склонни да не гласуват и ако никой не ги убеди, че може да сформира работещо правителство, най-вероятно няма и да отидат до урните.