Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) обръщат внимание на Карта на регионалните помощи за периода 2022 – 2027 г. Те се обръщат с отворено писмо към премиера Стефан Янев, председателят на 46-то Народно събрание, част от служебните министри и народни представители.
От дълги години в България съществува много сериозен проблем, свързан с районите на планиране на ниво 2 (NUTS 2). Границите на тези райони изобщо не са очертани оптимално. Това създаде твърде неблагоприятна ситуация по отношение на регионалните помощи в областите с административни центрове в градовете Благоевград, Кюстендил, Перник и София (области София – град и Софийска област). Това неблагоприятно положение се поддържа от 2013 г. насам, като не се наблюдава никакъв стремеж към намиране на изход от възникналата ситуация. Така започва писмото им.
Те уточняват, че не е тайна, че два от районите на ниво 2 у нас към днешна дата, както и през 2018 г., данните от която са отчитани при определянето на параметрите, не отговарят на разпоредбите – за броя на населението в тези региони, което трябва да бъде между 800 хиляди и 3 милиона души (лица с местожителство в съответния регион). Това са Северозападния и Северния централен район, които се намират под тази граница. От друга страна – изискването за населението на райони на ниво 1 (NUTS 1) е да бъде в границите между 3 и 7 милиона души. От 2019 г. насам може да се смята, че населението на България със сигурност е под 7 милиона души, иначе казано – цялата територия на страната може да влезе в един район на ниво 1.
Според тях оптималният вариант, който да осигурява положение, при което може да се постигне балансирано регионално развитие и максимално добри условия за публични и частни инвестиции в регионите, е въвеждането на 3 (три) региона на планиране на ниво 2 и на 1 (един) регион на планиране на ниво 1.
Отчитайки и социално-икономическата и хуманитарни криза, предизвикана от пандемията, настояват в партньорство с други държави членки на ЕС да бъде подкрепено преразглеждането на Приложение І към Регламент 1059/2003 г. с цел извеждането на актуални и адекватни статистически данни за регионите в Европейския съюз, както за определяне на ясни и точни правила за определяне на региони на планиране ниво 2 (NUTS 2), преди края на 2021 година.
Критерият, по който трябва да се определят новите граници на регионите, e съотношението на БВП на глава от населението, съпоставен със средния БВП на глава от населението за ЕС. Целта трябва да бъде да се постигне съотношение, което да е под 55 на сто. Технически това може да стане, като към сегашния Югозападен район, включващ столицата, се добавят области с нисък БВП – на първо място Видинска, Монтанска и Врачанска, и ако трябва – и области от Северен централен район. Вероятно е възможно и друго деление на Северен, Южен и Черноморски район.
Според тях лансираните идеи за обособяване на София – град в отделен район не са особено целесъобразни, защото те не решават въпроса с недостигащото население в Северозападния и в Северния централен район. Отделно, така силно ще се затрудни отпускането на помощи за инвеститори, в това число и за местни инвеститори на територията на столицата.
Тук е мястото да се отбележи, че поради много по-адекватното райониране на Гърция нивото на помощта в Солун е по-високо отколкото това в София. При сегашното положение на нещата в България (новото старо положение) София – град, Софийска област, Пернишка, Кюстендилска и Благоевградска област получават подкрепа с 20 % базов интензитет при 50 % интензитет за останалата страна. Както вече казахме, много по-развитият Солун получава по-голяма регионална подкрепа.
В случай че се приеме настоящето предложение на АИКБ, базовият интензитет на изброените пет области би трябвало да се покачи да 50 %, без останалите области в страната да загубят каквото и да е.
Затова е необходима промяна в „регламент – приложението“ към Регламент 1059. За да може да се мотивира подобна промяна, е необходима основателна причина. Като такава основателна причина може да бъде посочена реформа в административното деление.
Напълно адекватни мотиви за промяна в районите на ниво NUTS 2 могат да бъдат съображения, свързани с концентрацията на населението, наличието на определени услуги за населението и/или бизнеса във всеки район на ниво 2, както и специализацията на определени райони на ниво NUTS 2 – примерно достъп до електроенергия, произвеждана от ВЕИ, дигитални услуги или други промени и перспективи, които биха били приети определено позитивно в Европейската комисия.
От АИКБ отбелязват, че картите за регионална помощ на държавите членки на ЕС трябва да бъдат одобрени през настоящата 2021 г. Те трябва да влязат в сила от 1 януари 2022 г. Това налага много спешни действия от страна на България. Подобни прецеденти в страните от ЕС има много. През 2013 г. много държави от ЕС правиха подобни промени – бяха сливани, разделяни и обособявани нови райони както на ниво NUTS 2, така и на ниво NUTS 3, на което ниво са сегашните области в България. Тези промени от 2013 г. се отразиха пряко върху картите за регионална помощ на тези държави след 2015 г. Една от последните промени беше в Португалия и датира от края на мандата на Комисията „Барозу“.
Те заявяват своята готовност да подкрепят морално и експертно всякакви действия в описаните по-горе насоки, независимо от времевия дефицит, в който се намира страната. Все пак ние разполагаме с формалното основание за несъответствието на Северозападен и Северен централен с установените критерии в ЕС. От данните на Евростат се вижда, че има и други, не малко на брой райони на планиране на ниво NUTS 2, които са с население под 800 хиляди души или пък са с над 3 милиона жители.
