Има спад в желанието да се гласува на следващите избори. Това показва социологическо проучване на Сова Харис в периода 27 октомври-3 ноември 2020 г. сред 1000 български граждани. Реализирано е по смесена методика – стандартизирано face-to-face интервю, провеждано в дома на респондента, и телефонно интервю. Според тяхното проучване, седем партии имат шанс да влязат в следващия парламент, ако изборите бяха сега.
При това положение за формиране на мнозинство ще бъде необходима коалиция от поне 3 политически партии. Има вариант, при който дори и 3 политически сили да не са достатъчни. Ако си представим ляво-центристко или дясно-центристко мнозинство от по 3 субекта, при сегашното разпределение на силите е вероятно и в двата случая да се наложи да се търси и подкрепата на центристката ДПС.
Според изследването 42% от запитаните са напълно сигурни, че ще гласуват в началото на ноември. В края на август техният брой е бил 54% в края на август. Този значителен отлив показва ситуационно отдръпване на вниманието на хората от политическите проблеми, коментират социолозите.
На пръв поглед, данните от новото социологическо проучване показват стабилизиране в обществените нагласи. Обществото е заредено с голямо напрежение, което неминуемо ще избие в някаква посока. Запазва се паритетът между двете водещи политически партии в страната. Има намаление на подкрепата при ГЕРБ / СДС с почти 2%, докато при БСП отливът е с 0,7%.
Към момента всяка една от двете централи може да претендира, че е първа политическа сила, тъй като разликата е в рамките на стохастичната грешка, коментират от социологическата агенция.
Има спад в подкрепата на почти всички политически субекти, като най-голям е той при очертаващата се трета политическа сила „Има такъв народ“: от 10,1% през август до 6,8% сега.
Близки са стойностите от преди 2 месеца са резултатите на ДПС и „Демократична България“. Това показва, че двете формации могат да разчитат на стабилно отношение на привържениците им към тях.
Активната дейност на бившия Омбудсман Мая Манолова дава резултат. Нейният проект увеличава подкрепата й с още половин процент, като затвърждава мястото си над бариерата за влизане в следващия парламент.
Седмата партия, която засега самостоятелно стои над прага от 4%, е ВМРО, които с 2,8% от всички избиратели, преизчислени към гласувалите са на границата за влизане в следващото Народно Събрание. Евентуалното участие на ВМРО във формáта Обединени патриоти би закрепило тази възможност.
Партията „Воля“ на бизнесмена Веселин Марешки има позициите на потенциален партньор. С подкрепа около 2%, което се трансформира в над 3% от гласувалите, ВОЛЯ може да се окаже гарантът за влизане в парламента на няколко възможни коалиции.
АБВ, „Възраждане“ и „Атака“ също имат електорален потенциал за присъствие в коалиции.
В следващия парламент трудно ще се формира реформаторско мнозинство. Общата тенденция е разпределяне на гласовете между голям брой формации. Регистрираме отлив от водещите партии ГЕРБ и БСП. Поне засега нито една от тях не успява да си създаде образ на победител, което би довело до приток на нови симпатизанти, обобщават от социологическата агенция.
Отношението към основните институции продължава да е с негативна тенденция. С най-голямо доверие е Европейският Съюз. От националните институции най-високо доверие предизвиква Президентството.
На дъното на класацията традиционно е Народното Събрание. Ниската позиция на парламента се определя и от конституционно отредената му роля, но само 9% доверие е смущаващо малко. Данните показват, че е дошло времето за избор на нов състав на най-важната институция в страната, показва проучването.
В това изследване е променена методиката за определяне на водещите политици в страната, за да се приближат оценките за тях към електоралната им тежест.
В двубоя на върха между най-овластените в държавата позиции – на Президента и Премиера сега има минимално предимство на Президента. На трето място по значимост общественото мнение поставя лидера на опозицията Корнелия Нинова.
Следват лидерите на утвърждаващите се нови формации Слави Трифонов и Мая Манолова. Натежали са и позициите на военния министър Красимир Каракачанов и на председателя на парламента Цвета Караянчева – заемащи 6 и 7 място съответно.
Значението на заместник-председателя на парламента Веселин Марешки при някои ключови гласувания затвърждава мястото му в тази класация. Почетният председател на ДПС Ахмен Доган продължава да тежи в политическото пространство.
Десятката се попълва от експерта в настоящия Кабинет Томислав Дончев, на когото се гледа като на посредник в отношенията между партиите в дясното политическо пространство.
Сега реакцията в обществото на възможността от зараза с коронавирус е сякаш опасността не се отнася за нас. Реакцията в обществото спрямо първата вълна на епидемията Ковид-19 беше страх от нещо неизвестно и незнайно колко опасно. През пролетта мерките бяха своевременни и успяхме да ограничим разпространението на вируса още в зародиш. България беше една от страните, които бяха засегнати по-малко в епидемичен план.
От една страна, имаме по-голяма готовност. Повече от половината от пълнолетните граждани заявяват, че спазват стриктно общоприетите мерки – дисциплина, дистанция и дезинфекция. Съобразяват се с мерките още 37% от хората.
Остават около 11%, които не спазват предписанията или не могат да преценят поведението си.
Това, че фактически всеки десети е против мерките, е смущаващо. Към момента за по-строги мерки се застъпват малко повече от една трета. Останалите около две трети все още смятат, че може да караме както досега. Поведението на правителството е в същия тон. Явно предизборно налагането на ограничения се отлага, защото се счита за непопулярно.
При това вече не става дума за полицейски час или блокиране на градове. Присъствието на публика на футболни мачове беше забранено в цяла Европа, но не и у нас. Същото се отнася и за режима на посещения на спортни прояви, развлекателни заведения и културни мероприятия.
Ситуацията показва, че без необходимите профилактични мерки сами осигуряваме основата за дифузно разпространение на заразата, при което няма как здравната система да издържи.
Като не успеем в медицинското направление, ще се провалим и в икономически план, прогрозират социолозите.
Почти половината от пълнолетните българи имат опасения за намаляване на доходите им или за загуба на работното място. Тези, които твърдят, че спестяванията им се стопяват, са повече от половината. За 40% положението може да се влоши до степен да не могат да се издържат.
Засега действията на правителството във връзка с кризата се одобряват от преобладаващата част от гражданите.
Негативизмът на хората е насочен към здравната система, твърдят от Сова Харис. Около 1/3-та от хората смятат, че третият кабинет на Бойко Борисов ще организира по-адекватен отговор на втората вълна на епидемията. Около ¼ смятат, че служебно правителство би се справило по-добре.
Имаме основания да предполагаме, че ролята на различните политически субекти при овладяване на кризата от Ковид-19 ще има решаващо отражение върху предстоящите парламентарни избори.
Протестната вълна, която заля големите градове в страната, предизвика сериозен отзвук в обществото. Подкрепящите протеста, дали напълно или с известни резерви, гравитират около 70% от гласоподавателите. Това, което постигнаха протестиращите, е, че дискредитираха управляващите и създадоха условия за възникване на нови политически проекти. По този начин протестът изчерпа своята мисия, смятат от Сова Харис.
Радикализирането на протеста чрез гражданско неподчинение не се одобрява от 65% от пълнолетното население на страната. Очевидно развитието трябва да се насочи към утвърдените демократични форми с акцент върху следващите избори.
Времевият хоризонт за провеждане на предсрочни или редовни избори се изравни. Резултатите от проучването сочат, че 44% са за редовни, 39% – за предсрочни избори. На 31% от хората им е все едно кой ще проведе следващите парламентарни избори.
24% считат, че по-честно и демократично следващите парламентарни избори ще проведе сегашното правителство, а 28% – служебно правителство, назначено от президента. Вече преобладава мнението, че следващите избори трябва да се проведат като редовни през месец март 2021 г.
Въпросът за приемането на нова Конституция не е във фокуса на общественото мнение. Широко се възприема становището, че най-добрият вариант е да се направят поправки в действащата Конституция.
