51.2% от българите смятат да гласуват на предсрочните парламентарни избори тази неделя, 11 юли. 28.7% декларират, че със сигурност няма да гласуват, 8.3% посочват, че се колебаят за кого да гласуват, а 11.8% – че се колебаят дали да гласуват. Това са данните от националното проучване на социологическа агенция „Насока“, проведено в периода 23 – 30 юни сред 1025 пълнолетни граждани, а изследването е проведено със собствени средства по метода на пряко стандартизирано face-to-face интервю (PAPI) по домовете на анкетираните лица. „Насока“ провежда своите национални проучвания на територията на България и в резултат на това данните не включват вота извън страната.
Най-мобилизирани да гласуват на предстоящите предсрочни парламентарни избори са електоратите на ДПС и на ГЕРБ-СДС, съответно с 93% и 92%. Значително по-слаба е мобилизацията сред избирателите на т.нар. партии на протеста – малко над една трета (77%) от електората на „Изправи се! Мутри вън!“, сред избирателите на „Демократична България“ този дял възлиза на 79%. 83% от електората на ИТН, 84% от избирателите на Българските патриоти и 90% от подкрепящите БСП заявяват, че със сигурност ще гласуват следващата неделя.
Каква е картината на електоралните нагласи седмица преди предсрочните парламентарни избори? Резултатите от националното проучване на НАСОКА потвърждават очакванията за фрагментиран парламент – 7 партии влизат в него. Първите три политически сили вземат около 60% от действителните гласове.
Електоралната подкрепа за основните политически сили се разпределя по следния начин:
Коалицията ГЕРБ-СДС получава 21.4% от гласовете. На минимално отстояние от 1% е партия Има такъв народ с 20.5%. Трета е БСП с 15.8%. Очертава се интрига и за четвъртото място, за което спорят „Демократична България“ и ДПС. Двете формации са с много близки електорални дялове – Демократична България е с 11.3%, а ДПС – с 10.5%. Интригата допълнително се заплита от факта, че значима част от вота в чужбина, който не се отчита в изследването, се насочва именно в полза на тези две политически сили. Шеста е коалицията „Изправи се! Мутри вън!“ с 5.3%. КП „Българските патриоти“ минават бариерата и събират 4.4% подкрепа.
Останалите политически сили към момента са без шансове за представителство в 46-то Народно събрание. Най-близо до 4-процентовата бариера са Възраждане с 2.3% и Гражданска платформа Българско лято с 2.1%. Останалите политически формации събират общо 6.4%.
Основната предизборна интрига е дали протестните партии ще имат мнозинство срещу ГЕРБ, БСП и ДПС. Другата интрига със символно значение е кой ще завърши първи, ГЕРБ-СДС или ИТН, които са с много близки позиции към момента.
Социално-демографският профил:
Избирателите на ГЕРБ-СДС повече са жени, хора на възраст между 40 и 59 години, високообразование и заможни. Преобладават жители на градовете-областни центрове.
Има такъв народ се подкрепя от мъжете, хората на възраст между 18 и 40 години, с жизнен стандарт около средния, както и сред живеещите в областните и в по-малките градове на страната.
Избиратели на БСП са по-често хора на възраст над 50 години, с жизнен стандарт около и под средния, както и жители на по-малките градове и на селата.
Демократична България има повече избиратели сред мъжете, сред възрастовата група 30-39 и сред хората над 50 години, сред високообразованите и заможни респонденти, както и сред жителите на столицата.
ДПС получава подкрепа по-често от мъже, от хора на възраст над 40 години, от респонденти с основно и по-ниско образование, от бедни хора (с големи материални лишения) и от жители на селата.
Жените значително по-често от мъжете проявяват електорални симпатии към коалицията „Изправи се! Мутри вън!“.
Българските патриоти получават по-голяма подкрепа от мъже, от хора на възраст между 30 и 39 години, от жителите на столицата и на останалите градове в страната (областни и по-малки градове).
Спрямо предходните избори „Насока“ отчита спад в подкрепата за доскорошните управляващи. 80.5% от гласувалите за ГЕРБ-СДС на 4 април посочват, че отново ще гласуват за тази коалиция на 11 юли. ГЕРБ-СДС губят позиции в София и в областните градове (където конкуренцията с ИТН е особено силна), но твърдите им симпатизанти са силно мобилизирани.
78% от гласувалите преди три месеца за ИТН отново ще повторят вота си в полза на партията на Слави Трифонов. ИТН привлича гласове от бившите избиратели на коалицията „Изправи се! Мутри вън!“, както и от останалите по-малки формации от т.нар. „партии на протеста“.
БСП и ДПС са запазили най-висок дял от своите бивши избиратели (съответно 84.6% и 84.3% от гласувалите за тях през април заявяват, че ще ги подкрепят отново).
„Демократична България“ може да разчита на 80% от вота на гласувалите преди за обединението, а коалицията „Изправи се! Мутри вън!“ – на едва 74% от бившите си избиратели. За Българските патриоти заявяват, че ще гласуват три четвърти и избирателите на ВМРО от 4 април т.г., както и 57% от електората на Патриотичната коалиция – Воля и НФСБ.
Регистрираме висока мобилност между т.нар. „партии на протеста“ като към момента основният печеливш от подобно „преливане на вот“ е формацията на Слави Трифонов. От финалните дни на кампанията зависи дали и доколко партиите на протеста ще бъдат по-добре представени в следващия парламент, но няма съмнение по въпроса кой е основният изразител на тези политически настроения.
