62% от българите подкрепят протестите срещу правителството, докато 23,7% са на противоположното мнение. Това показва националното изследване на „Галъп интернешънъл“, проведено между 30 юли и 7 август сред 811 души.
58,9% от анкетираните искат оставка срещу 26,5%, които не желаят такава.
Вече 50% от сънародниците ни смятат, че предсрочните избори са необходими за страната, докато 34,1% са на обратното мнение. От „Галъп“ напомнят, че преди седмици идеята за предсрочни избори по-скоро не е събирала ентусиазъм.
Все още обаче няма усещане за алтернатива: 38,1% твърдят, че в момента има партия или коалиция, която да може по-добре да управлява страната, но почти толкова – 35,7% – не смятат, че има такава.
От социологическата агенция отчитат, че и ГЕРБ, и БСП губят позиции и са с почти изравнени нива на електорална готовност сред хората с избирателни права. ГЕРБ има 14,5%, или около 800 000 потенциални гласове (от общо около 5.5 млн. трайно пребиваващи с избирателни права у нас), докато БСП е с 13,9%. От „Галъп“ напомнят, че при последните парламентарни избори ГЕРБ са събрали около 1 150 000 гласа, а БСП – около 950 000. ГЕРБ е с преднина и сред твърдо решилите да гласуват.
Основен бенефициент от случващото се в страната е партията на Слави Трифонов. Подкрепата й вече е нараснала до 7,9% от избирателите у нас. ДПС остава в традиционния диапазон от близо 7%, което е близо под 400 000 гласа.
С 5,7% ДБ отбелязва между два и три пъти по-добър резултат от обичайните си нива, като най-отчетливо расте „Да, България“. Новата формация на Мая Манолова пък вече е с 2,4%, или около 130 000 гласа. С 2,3% са и Обединените патриоти (с най-видимо присъствие на ВМРО). Това е около потенциалната бариера за влизане в Народното събрание, която на последните парламентарни избори беше над 130 000 гласа. От „Галъп“ посочват, че формулата за влизане в следващо Народно събрание към този момент е 5+2. „Воля“ е близо до основния „пакет“ с 1,6%.
Сред останалите формации се открояват АБВ – с 0,6%, „Глас народен“ – с 0,4% и т.н. „Атака“, „Възраждане“, проектът на Цветан Цветанов и проектът на Васил Божков засега са с по 0,2%. Около 4% просто заявяват, че биха подкрепили независим кандидат, докато 1%, че не биха подкрепили нито една от познатите партии.
Делът на хора, които твърдят, че ще отидат да гласуват, но ще отбележат „не подкрепям никого“, е около 6,6%. Това е още едно свидетелство за делегитимация на политическата прослойка според агенцията. 27,4% пък директно заявяват, че не биха гласували.
От 40 до над 50% не могат да разпознаят представителите на Отровното трио. За сметка на това от „Галъп“ отчитат, че представителят на другото крило на протеста – Христо Иванов, значително е подобрил доверието си и ако преди положителните оценки за него са били около 6%, сега са вече около 9%.
Личното доверие на Борисов вече е 20% – най-ниското ниво в последните няколко години. Недоверието е 68%. За справка, само преди два месеца доверието се движеше около 25%, а недоверието – около 60%. По този начин премиерът вече е на нивата на доверие на Илияна Йотова или на Томислав Дончев. Непосредствено до Борисов е Корнелия Нинова със 17% доверие.
На практика цялото правителство отбелязва спад в доверието – след като се движеше близо около 30%, сега е около 19%. Недоверието пък за пръв път от години е преминало над 70%. Сходна е тенденцията и при парламента – доверието там е около 15%, при обичайни за последните месеци около 20%, докато недоверието е 77%.
Личното доверие в Румен Радев остава високо – 47%, при недоверие 35%. Доверието в президентската институция като цяло пък изглежда малко по-застрашено от сегашната ситуация. Преди то се движеше около 55%, а недоверието – близо над 30%. Сега обаче доверието е спаднало до 47% а недоверието е 39%. Въпреки това институцията остава с положителен баланс.
Явно в сблъсъка Борисов – Радев потенциално застрашена е популярността и на двете страни, като, разбира се, в осезаемо по-неизгодна позиция е премиерът Борисов, обобщават от „Галъп“.
