25 000 украински деца за два месеца са влезли в България. Част от тях вече учат в българските училища, наравно с връстниците си. Друга част сега учат дистанционно с преподаватели в Украйна.
Доброволците от център „Отворени врати за Украйна“ търсят вариантите как да продължи ученето на децата. От Центъра имат два плана – един краткосрочен и друг дългосрочен.
Ежедневно по 60 – 70 семейства отиват в ситуационният център в София на ден. С тях идват по четири – пет деца. Тази статистика прави ясно предизвикателството да организираш обучението на украинските ученици. Част от децата могат да се интегрират в български училища и това се прави, обясняват от центъра „Отворени врати за Украйна“. За да бъдат приети децата в наши училища, трябва родителите да са минали през съответните държавни процедури. Децата трябва да имат задължителните за българските училища имунизации. Тази дупка в периода на адаптация искат да запълнят от Центъра, като направят класни стаи за украинчетата, които все още може да се учат чрез компютър с учители в Украйна.
Краткосрочният план е да има родителски кооперативи, в които децата онлайн да получат образованието, заяви Андрей Николов.
Столичната община вече е предложила места за обучение, обясни Андрей. Но дори и при уреденост има нужда от техника. Компютри или таблети, или лаптопи. И доброволци, които да помогнат дори да се адаптира клавиатурата за украинския език, обясни той.
По думите на Юляна Колюкина, която помага на доброволците, в момента украинските деца няма да имат проблем да завършат украинските училища дистанционно.
Подходящата среда за обучение е важна за всеки ученик, каза Ирина Кобоненц. Самата тя е избягала от войната с двете си деца и е един от доброволците, готова да помага с преподаването в България. Смята, че има опита, защото в населеното място, където живеела, имала детска площадка, която събирала децата на родители, които ѝ оставяли, докато са на работа.
„Мога да им преподавам. Най-важното е това да се случва в спокойна атмосфера. Нужно е към групата да има и човек, който да е запознат с нуждите на деца със специални потребности. Химикалки, тетрадки и всичко нужно за учениците„, каза Кобоненц.
Тя е категорична, че през първия месец на децата ще им е нужна адаптация, а не да ги товарим с уроците, за да може лека-полека да си спомнят какво са учили.
Като майка на две деца тя каза, че е нужно учениците да се социализират с връстниците си. И от опита на сина си, който е в трети клас, Ирина каза, че онлайн обучението не е за предпочитане. Тя е категорична, че присъственото обучение е най-добро и ще бъде по-ефективно. „И за децата ситуацията е нестандартна. Затова е нужно да имаме поне малко място, цветни стаи, за да се опознаят„, каза тя.
От център „Отворени врати за Украйна“ обявиха, че се обмисля вариант бъдещите учители да получават заплата. Ирина не е сигурна дали ще остане в България, или ще се върне в Украйна. Именно към тази стъпка е насочена и втората част от идеята на Андрей Николов. Според нея т.нар. кооперативи, той смята, че дългосрочната стратегия е центърът да създаде и училище, което да помогне за интеграцията на децата, чиито семейства и след края на войната в Украйна ще останат в България.
