Високите бюджетни разходи могат да наложат вдигане на данъците

Прочитания 1751
0 0
Снимка/източник: Информационна агенция News24sofia.eu Тодор Стефанов

По проектобюджета за 2021-а вече бяха изказани много експертни мнения и бяха дадени много оценки, в това число и от тримата бивши финансови министри Милен Велчев, Петър Чобанов и Симеон Дянков, както и от бившия заместник министър на финансите Любомир Дацов. Специално се спираме на тези експерти, защото по силата на своя професионален път те имат експертизата с едно поглеждане на проектозакона за бюджета и на мотивите към него (това е средносрочната бюджетна прогноза) да определят силните и слаби страни в него.

Тези експерти не могат да бъдат обвинени в политическо антиправителствено съглашателство, защото са били финансови министри и зам.-министри при три различни по своя цвят правителства – на НДСВ, на БСП и на ГЕРБ. Когато тези четирима души независимо един от друг направят коментар, че проектобюджетът за 2021-а не става и дори бележи края на финансовата стабилност, това трябва да ни навежда на определени мисли.

Като говорим за професионални анализи по отношение на проектозакона за бюджета за 2021-а, специално трябва да отбележим позицията на БНБ, изложена от подуправителя Калин Христов по време на съвместното заседание на три парламентарни комисии на 5 ноември.

„Вече е видно, че сценарий с растеж от минус три относително подценява спада през тази година. Вероятно спадът през тази година ще е значително по-голям. Последната прогноза на Българската народна банка от септември е за минус 5,5 процента. Европейската комисия днес също публикува прогнозата за 2020 г. от минус 5.1 процента. Тоест тази година вероятно спадът ще е по-голям.

Другият основен и голям риск е траекторията на възстановяване, тоест дали ще имаме в хоризонта 2021 – 2023 г. тези положителни растежи, които са вградени в приходите и в увеличенията на приходите. Това е един от основните рискове и на практика в бюджета има вградени буфери за този тип рискове. Алтернативният сценарий е близък със сценария на Българската народна банка и на Комисията, но вероятно буферите трябва да бъдат по-големи, за да се гарантира рискът срещу още по-негативен сценарий, тъй като на практика се вижда, че не може да се прогнозира развитието на пандемията и оттам влиянието на икономическата активност“, коментира на съвместното заседание на парламентарните комисии Калин Христов.

Тук стигаме до основния проблем. Той е доколко макрорамката, на която се базира целият проектобюджет за 2021-а е реалистична? От всички изказвания на посочените до тук експерти, става ясно, че заложените от правителството в проектобюджета макропрогнози за Брутния вътрешен продукт са по-скоро прекалено оптимистични, отколкото реалистични. Това означава, че планирането на приходите в проектобюджета за 2021-а са подвластни на този прекален, дори нездравословен оптимизъм.

Нека си припомним какво е заложено в бюджетната макрорамка за 2021-а. Предвидено e 2020-a да приключи с БВП от 119,09 млрд. лева или спад от 3 процента. На тази база е разчетено през 2021-а БВП да отбележи ръст от 2,5% и да достигне 124 54 млрд. лева. Това е основата върху, която правителството залага приходи в Консолидирания бюджет от 38,3% или 47, 65 млрд. лева и планира да нарави разходи в размер на 42, 2% или 52, 53 млрд. лева. Резултатът е дефицит от 4, 88 млрд. лева или 3, 9% от БВП.

Още в началната си фаза тази прогноза вече се пропуква, защото явно е разчетена на напълно нормализирана или в най-лошия случай – на слабо влошена епидемиологична ситуация, която да даде възможност за по-бързо възстановяване на икономиката след затварянето и през второто тримесечие на 2020-а. Затваряне, което според последните данни на Националния статистически институт е донесло спад в БВП от 10 процента. Данните също така показват, че както в ЕС така и у нас, отварянето води до сравнително високи темпове на възстановяване – за България от 4, 3% през третото тримесечие, което можеше да продължи при една по-лека епидемиологична ситуация. Тогава разчетите и за БВП през 2021-а и за бюджетните приходи и разходи щяха да са реалистични. Но сега ситуацията е коренно различна – много по-мрачна от очакваната и продължава да се влошава. При такава конюнктура е реално да очакваме до края на 2020-а не продължаване на възстановяването, а допълнително свиване на БВП. Този въпрос е детайлно разгледан в материала на Лъчезар Богданов „Зима и ново затваряне: Ще се прекърши ли възстановяването?“

Най-общо казано, заради затварянето до края на 2020-а възстановяването на БВП не само няма да продължи и годишния му спад да бъде свит до 3%, а напротив, няма да е изненада, ако спадът за 2020-а достигне около 8 процента.

Надежда за по-добра 2021-а дават новините за предстоящо въвеждане на ваксини. Но дори те наистина да се появят, за България ваксините едва ли ще са факт преди началото на третото тримесечие на 2021-а. До тогава ще имаме негативния ефект от затварянето на икономиката през първите четири-пет месеца на годината, което ще означава нов спад от 5-6 процента. За да бъде той компенсиран и да се стигне до заложения в бюджета ръст на БВП за 2021-а от 2, 5%, през второто полугодие на 2021-а ще трябва да има ръст от поне 8-9%, което изглежда, меко казано, трудно изпълнима прогноза. Няма въобще да е чудно, ако именно през 2021-а БВП се движи на нива около 120 млрд. лева.

При такъв БВП от 120 млрд. лева и при заложени приходи от 38, 6%, постъпленията в Консолидирания бюджет ще са 46, 32 млрд. лева. При това положение и разходите би трабвало да са с 1, 33 млрд. лева по-малко иначе бюджетния дефицит ще се разрастне до 6, 21 млрд. лева или до близо 5, 18% от БВП. При по-малки приходи този дефицит може да е още по-голям и да се доближи до 9 млрд. лева. Но дори и за свиване на планираните разходи с 1, 3 млрд. лева правителството явно няма резерви.

Защото на заседанието на трите парламентрни комисии на 5 ноември финансовия министър Кирил Ананиев заяви: „Размерът на буфера е близо 600 милиона лева. Тези средства при неблагоприятно развитие на пандемията ще бъдат насочени само за разходи, свързани със закупуване на лекарствени продукти, апаратура предпазни средства, дезинфектанти, изграждане на допълнителна леглова база, осигуряване на медицински екипи и други разходи, свързани с лечението на Covid-19“. Само 600 млн. лева буфери са явно недостатъни на фона на всичко казано до тук.

Представеният от правителството проектобюджет има още един риск от неизпълнение на приходите. Повишението им като процент от БВП от 36.5% за 2020-а на 38.3% за 2021-а се дължи на заложеното нарастване на постъпленията от преки данъци от доходите на физическите лица и от ДДС. Точно с тази цел правителството смята да хвърли милиарди левове, за да напомпа доходите на държавните служители и на пенсионерите – най-вече, за да стимулира потреблението. Тази негова политика получи подкрепата на Международния валутен фонд. В съобщението си във връзка с приключилия преди две седмици преглед на състоянието на българската икономика, мисията на МВФ написа: „Ние оценяваме стабилната фискална подкрепа като цяло и значителното увеличение на някои социални разходи (пенсии и обезщетения за безработица) през 2021 г. Постоянното увеличение на пенсиите и заплатите в публичния сектор ще осигури допълнителен стимул за търсене, който, към настоящия момент, би помогнал за справянето с кризата“. Тази институционалната подкрепа окрили правителството и му даде аргументи срещу неговите критици.

Въпросът е, че в България увеличението на доходите не води автоматично до ръст на потреблението, а по-скоро до ръст на спестяванията и това ясно може да се проследи от тримесечните статистически данни на БНБ. Така че дори правителството да направи допълнителни харчове и като общ размер те достигнат 42.2% от БВП, ефекта от тях върху приходите може да е далеч под очаквания и постъпленията в хазната да останат на ниво 36.5% от БВП, вместо да достигнат планираните 38 процента. Тогава дефицита при 120 млрд. БВП би бил 6.8 млрд. лева или 5.67% от БВП. Но и това няма да е катастрофално, ако тези разходи са еднократни. Само че големите планирани разходи за 2021-а като увеличаване на заплати и актуализация на пенсии, които ще ни струват около 2.5 млрд. лева, имат дългосрочен постоянен характер и е почти невъзможно да бъдат редуцирани. Те перманеннтно ще тежат на хазната и трябва да бъдат покривани с някакви приходи. В изявлението на МВФ по този повод пише: „Проектът за бюджет за 2021 г. и средносрочната бюджетна рамка (ССБР) съдържат няколко разходни инициативи с постоянен характер, които ще изискват съответстващи мерки в приходната част (например пенсиите) или преглед на разходите (например увеличаването на заплатите в публичния сектор)“.

Подуправителят на БНБ Калин Христов в изказването си пред парламентарните комисии на 5 ноември недвусмислено предупреди: „В бюджета има значителен брой мерки, които вероятно ще бъде трудно да бъдат отменени в хоризонта до 2023 г., което поставя под въпрос консолидацията ще можели да бъде осъществена? Предвид, че фискалната политика остава основният инструмент занапред, тоест нейната гъвкавост и фискалният ред трябва да бъдат запазени, за да може при бъдещи развития да може да се реагира на негативни икономически развития. Ако ние не можем да консолидираме чрез съкращаване на разходи, които увеличаваме в момента и значителна част от тях са перманентни, тоест постоянно занапред, вероятно ще трябва да се работи с данъчната политика. Увеличението на преките данъци и върху труда и капитала при свиващата се работна сила в страната, тъй като работната сила в страната знаем, че заради застаряването на населението и емиграцията, и ниските нива на частни инвестиции, практически консолидация чрез увеличаване на директни данъци би имало негативен ефект – дългосрочно, върху икономическия растеж“.

След толкова много критики и препоръки остава въпросът какво може да направи правителството.

Най-простият отговор е през 2021-а, то да повтори бюджета от 2020-а. По-подробният анализ показва, че то може спокойно да се откаже от изкуственото помпане на доходи като отмени актуализацията на пенсиите и увеличаването на заплатите на всички държавни служители, като остави само увеличението за учителите и медицинските работници. Възнагражденията на останалите държавни чиновници да бъдат запазени с уговорката, че те ще получават до 90% от тях преди да е сигурно, че приходната част на бюджета ще бъде изпълнена. Ако бъде преизпълнена може да има и бонуси, както и добавки към пенсиите. Но само при това условие.

Впрочем, същото изискване за възнагражденията може да бъде въведено за депутатите, министрите и политическите им кабинети, президента и администрацията му и цялата съдебна система. Едни такива мерки на първо място ще отърват този и всички бъдещи бюджети от големи перманентни разходи и ще осигурят на хазната един сериозен буфер, който ще е поне два пъти по-голям от планирания в момента. Което е по-важно – ще отърве гражданите и бизнеса от заплахата за увеличаване на ставките по преките и косвени държавни данъци.

Контакти и информация за автора:

Репортер по темата: Андриян Петков

editor
Happy
Happy
0
Sad
Sad
0
Excited
Excited
0
Sleppy
Sleppy
0
Angry
Angry
0
Surprise
Surprise
0

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Next Post

Валери Жискар д'Естен е в болница

Не се уточнява какви са причините