Калин Ангелов, адвокат: Бавенето на съда по казуса “Полфрийман” е абсурд, който няма общо с разума

Прочитания 188
0 0

Вече седми месец Върховния касационен съд (ВКС) се бави с произнасянето по искането на бившия главен прокурор Сотир Цацаров дали да възобнови производството за предсрочното освобождаване на Джок Полфрийман. Той беше осъден за убийството на Андрей Монов и прекара близо 12 години в български затвор. През есента на миналата година състав на Софийския апелативен съд (САС) го освободи предсрочно с мотива, че Полфрийман е представил множество доказателства, че се е поправил за времето, прекарано в затвора.

“Дневник” разговаря с неговия адвокат Калин Ангелов няколко пъти през този период. Веднъж през декември, когато той заяви, че бавенето на произнасянето на ВКС за клиента му няма нищо общо с правото. И сега, по време на извънредното положение.

Адвокат, богослов, пчелар – това са само част от дейностите, с които се занимава Калин Ангелов. Може би по-точната ключова дума за него е кауза (работи за легализацията на марихуаната в България като член на движение “Промена”, член е на “Зелените”). Казва, че в България, а и където и да е – не би трябвало да е трудно да работиш по каузи. “Ако човек очаква да се издържа с тях, сигурно е трудно. Но иначе – просто работиш, няма край”, казва Ангелов. И отбелязва, че няма време да се отчайва, когато нещо не се случва или се случва бавно.

Върховният касационен съд (ВКС) вече седми месец не се произнася по казуса Джок Полфрийман. През декември казахте, че със сигурност забавянето няма нищо общо с правото. Сега какъв е коментарът ви?

– Седем месеца след заседанието пред ВКС и почти осем след решението на Софийския апелативен съд (САС) за условното предсрочно освобождаване на Полфрийман, коментарът ми може да бъде само, че сме изправени пред един задълбочаващ се абсурд. Абсурд, който няма нищо общо с разума.

В крайна сметка, дълбоко в себе си се надявам, че тези месеци, през които Джок Полфрийман живее сред нас, ходи по улиците ни, срещна се с правосъдния министър, засажда дръвчета в Перник, раздава храна на бездомни, спазва правилата на извънредното положение и на никому нищо лошо не причини, ще убедят върховните ни съдии да направят това, за което ги помолих пледоарията си – просто да спазят закона, и да отхвърлят искането на Главния прокурор, което не почива на никакво правно основание.

Връщането на Полфрийман в затвора, освен че би било явно беззаконие и то от страна на най-висшата ни съдебна инстанция, няма да обслужи никакъв правен интерес. Вече толкова месеци, а никой не успя да ми каже с думи прости – какво още, допълнително, искаме да постигнем с превъзпитанието на този човек. Какво още трябва да ни покаже, за да го освободим ?

Същевременно, не може да не направи впечатление, че това забавяне на Върховния касационен съд (ВКС), кара всички други институции, които са ангажирани със случая да чакат и да се бавят. Дирекция “Миграция”, позовавайки се на една ex lege отменена заповед отказват да го пуснат да напусне България. Състав на Административния съд в София, от октомври 2019 мълчаливо отказва да се произнесе по въпроса дали този отказ на миграция е законен. Върховния административен съд (ВАС) не бърза да насрочи заседание по една жалба на Дирекция Миграция, срещу решение на друг състав на административния съд, което изрично отмени забраната спрямо Полфрийман за напускане на страната.

Бяхме изпаднали в безумната ситуация Полфрийман едновременно да има забрана за влизане в страна и забрана за излизане от нея. Тези дни пък разбрах, че Инспектората на ВСС по някакви незнайни причини е спрял производството срещу членовете на състава постановил условното предсрочно освобождаване на Полфрийман, с аргумент, че трябва да изчака решението на ВКС.

За какво според вас са показателни тези действия на институциите?

– Всъщност, струва ми се, всичко това издава един страх у тези, които сме определили да решават нашите съдби, да вземат едно окончателно решение и да се подпишат под него с името си. Това е плашещо. В крайна сметка може би не Джок Полфрийман трябва да се поправи, а ние – българското общество и изградените от него институции – трябва да се поправим.

Вие как станахте негов адвокат?

 Беше по случайност. Отидох, защото една приятелка ми каза, че този човек си търси адвокат, който да работи със сдружението (бел. ред. затворническото ). И просто с годините, малко по-малко се запознавах все повече, установих, че е интересна и харизматична личност и човек си струва да работи с него.

Нашата първоначална уговорка беше, че няма да се занимавам с неговия казус, а със сдружението. Но искаш или не искаш, случаят беше известен, започнахме постепенно да говорим за случилото се.

Първоначално подхождах много резервирано към това, което той ми казва. По-скоро вярвах в това, което беше официалната версия, според съдебното решение. Малко по-малко аз виждах кой ми говори, какви разговори водим и как неговото да е “да” и не е “не”. Общо взето видях, че не си измисля и не лъже. И може би за първи път отидох да разгледам самото дело в съда през 2014 или 2015 година.

Връщането на Полфрийман в затвора, освен че би било явно беззаконие и то от страна на най-висшата ни съдебна инстанция, няма да обслужи никакъв правен интерес, смята още адвокатът му.

© Велко Ангелов

Връщането на Полфрийман в затвора, освен че би било явно беззаконие и то от страна на най-висшата ни съдебна инстанция, няма да обслужи никакъв правен интерес, смята още адвокатът му.

Тогава ми беше неясна неговата история съпоставена със свидетелските показания. Не можех да разбера точно какво се е случило, къде се е случило, имало ли е двама души допълнително. За мен лично всичко се промени, когато видях видеозаписа за първи път (бел.ред видеозапис от мястото на инцидента, който беше разпространен публично и малко след като Полфрийман беше освободен предсрочно – вижте тук). Колкото и да е отдалеч и да не се вижда, имах известни чудения да разбера кой, кой е, но когато видях кой е Андрей Монов и проследих неговото движение, къде и кога се появява, тогава разбрах, че на Джок Полфрийман не сме му дали справедлив процес.

Вие сте богослов…

– Нека уточним – един много лежерен студент по богословие, да не обидя Богословския факултет. Много бавно действам.

Но какво е общото между богословието и правото?

– Правото и богословието са от едно котило, защото и двете боравят с писменния текст, като основа на която стъпват. Думата справедливост и думата Бог са свързани. Колкото и да са се отделили през вековете, са от един дял. Сблъсъкът на правото и реалността, в моя случай, ме насочи към богословието. Може и да е вътрешен инстинкт.

Напоследък Господ, Вярата и Църквата се коментираха много. Как ви се стори дебата (ако може така да се нарече) дали църквите трябва да останат отворени по време на Великденските празници. Може ли човек да си наложи религиозна карантина?

– Разговорът за Господ може само да ме радва. Този разговор винаги обогатява. Проблемът е когато думите “Бог”, “Господ”, “Вяра”, “Църква” – започнат да се ползват като от последна инстанция. Говорещият забравя цялата си несъвършеност и започва да говори, сякаш знае в пълнота тяхното съдържание. Тогава тези думи се превръщат в “идеология” – в лошия смисъл на тази дума. Почват да се използват, за да задушат разговора за Бог.

Иначе, как да коментирам дебата дали храмовете да се затворят? Както повечето дебати у нас – истеричен. Всъщност, мисля си, спорещите така и не се срещнаха в спора си – едните искаха Църквата сама да затвори храмовете си, а другите се опитваха с догми на вярата да ги убедят, че това е невъзможно.

Всъщност няма как Църквата сама да затвори храмовете си. Исканията за това не може да са към Нея. Ако някой трябваше да го направи – това беше държавата. Същевременно, причастяването е центърът на християнския живот. Пристъпването към него е най-личният момент в общественото дело, наречено Литургия. Моментът, в който човек изповядва вярата, че пристъпва към Самия Христос в плът и кръв. Това се прави “със страх Божи, с вяра и любов”; не за да се докажеш – пред околните или пред себе си – а за да се спасиш. Пристъпиш ли с идеята да се докажеш, вероятно се мяташ от храмовата стряха (Мат. 4:5)

Кои са инструментите на Господ? (бел. ред. наскоро в интервю главният прокурор Иван Гешев се обяви за инструмент на Господ).

– При всички положения главният прокурор трябва да е инструмент на Конституцията, а в нея сме записали, че ще градим една светска държава. Той не бива да оправдава действията си с Господа.

А иначе, всички може да бъдем инструменти на Господа. Но сме “инструменти” в много особен смисъл, защото сме сътворени по Негов образ и подобие – разумни и със свободна воля. Приемем ли себе си като пряка функция на Бога отричаме разумността и свободната си воля. А това, струва ми се, е силно проблематично от гледна точка на Християнството. В крайна сметка, дори въплътяването на Господа От Светия Дух и Светата Дева Мария, става с нейното съгласие. Тя отговаря на Ангела “нека ми бъде по думата ти” (Лука 1:38)

Контакти и информация за автора:

Екип News24sofia.eu

Информационна агенция News24 България
administrator
Happy
Happy
0
Sad
Sad
0
Excited
Excited
0
Sleppy
Sleppy
0
Angry
Angry
0
Surprise
Surprise
0

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Next Post

Д-р Георги Василев: Само по-високи наказания за шофиране след наркотици няма да донесат ефект

Доктор Георги Василев е бивш директор на Националния център по наркомании (2000 – 2005) и специалист по заместващи терапии. През 1996 – 1997 година специализира по проблемите на злоупотребата с наркотични вещества в САЩ като Hubert Humphrey Fellow, спонсориран от Националния Институт по Злоупотреба с Наркотици (NIDA). Има магистърска степен […]